Карта - Полоцк (Polatsk)

По̀лоцк или По̀лацк (По́лацк; Полоцк; Polockas; Połock) е исторически град във Витебска област, в северната част на Беларус, административен център на Полоцки район. Разположен в устието на река Полота, приток на Западна Двина. Населението на града през 2009 година е 82 547 души.

Първото споменаване на Полоцк в летописите е през 862 г., в „Повесть временных лет“:

В средата на X век е създадено Полоцкото княжество, което влиза в земите на древноруската държава, но фактически остава независимо. От 988 до 1001 г., княз в Полоцк е Изяслав Владимирович, син на Рогнеда Рогволодовна. През 992 г. е създадена Полоцката епархия.

От 1003 до 1044 г., княз е Брячислав Изяславич. 1066 г. – построен е Софийският събор, един от най-ранните храмове в Русия, започнат през 1044 г. Всеслав Чародей слага на камбанарията на храма камбаната, снета от Софийския събор в Новгород.

През 1106 г. (1108?) е родена преподобната Ефросиния Полоцка. Внучка на княз Всеслав Чародей, княгиня и игуменка. С нейното име е свързано и създаването от бижутера Лазар Богши, през 1161 г., на известния кръст на Ефросиния Полоцка – шедьовър на старобеларуското ювелирно изкуство. Ефросиния е сред първите канонизирани жени, пазителка не само на Полоцк, но и на всички беларуски земи.

През 1130 г., Великият киевски княз Мстислав Велики присъединява Полоцк към владенията си. В началото на XIII век, Полоцкото княжество води борба с рицарите от Ливонския орден, които са завладели редица руски градове по течението на Западна Двина. Около 1265 г., Полоцк, заедно с Витебск, влиза в земите на Великото Литовско княжество, където се ползва с широки права на автономия и до началото на XV век има собствени князе. През 1498 г., градът придобива Магдебургското право.

В периода 1504 – 1772 г., Полоцк е столица на Полоцкото войводство на Великото Литовско княжество, което от 1569 г. е войводство в Жечпосполита. По думите на съвременника на Стефан Батори – Гейденщайн, Полоцк през XVI век се състои от два замъка, горен и долен, и град Заполотие. Заобиколен е от всички страни с дълбоки ровове, високи валове и дървени стени.

След обсадата през 1563 г., градът за известен период (1563 – 1579 и за кратко от 1654 до 1667 г.) е под властта на руската държава. По думите на болярина Шереметев, през 1655 г. горният замък е укрепен с ограда от колове с 9 кули, долният – с отвесни тераси със 7 кули, а поселището – с укрепени постове. Градът е обкръжен с двойна палисада и дълбок ров, и е добре приспособен за отбрана. Понастоящем няма запазени останки от замъците.

До Първата подялба на Полша през 1772 г., Полоцк е в земите на Великото Литовско княжество, а след нея преминава към Русия.

От 1772 до 1777 г. е включен в Псковската губерния. През 1777 г., Полоцк става административен център на Полоцка губерния. От 1796 г. е уезден град в Беларуска губерния, а от 1802 г. е административен център на уезд във Витебска губерния.